Пентагонът трябва да преосмисли стратегията си за водене на война в морето

Военноморската стратегия на Америка, съсредоточена върху самолетоносачи след Втората световна война, е остаряла в днешната среда с множество заплахи, като Китай, Русия и други, разработват ефективни противодействия като хиперзвукови оръжия и противокорабни ракети, пише в анализ на американското списание The National Interest.

Съединените щати превърнаха самолетоносача в центъра на своята военноморска стратегия след Втората световна война. През по-голямата част от това време това беше мъдър ход от страна на Вашингтон. Малко нации – дори старият Съветски съюз – биха могли да достигнат капацитета на Америка в самолетоносачите.

Днес обаче светът е все по-враждебен към Съединените щати отвсякога. За разлика от епохата на Студената война, където имаше един основен съперник на американското надмощие и сигурност, днес има поне две големи държави, които оспорват господството на Америка, и множество други средно големи държави, като Иран или Северна Корея, които се стремят да подкопаят американската позиция.

Това, което е необходимо днес, е тотално преосмисляне на начина, по който Америка води – и печели – своите войни. След края на Студената война Съединените щати не се адаптираха много добре към новата геополитическа реалност, като начинът, по който се снабдява с оръжие и оборудване и предприема планове за войни, е просто остарял.

Много често политическите съображения и желанията на добре финансирани отбранителни корпорации, които се стремят да подобрят печалбата си (за сметка на данъкоплатеца) определят целта за разлика от действителната мисия и разбиране на заплахата, определящи оръжието или стратегията.

Съединените щати не само се ангажираха с тази оръжейна платформа, но я превърнаха в културен символ. Нещо повече от това – култът към плаващите крепости се е наложил до такава степен, че дори да се намекне, че големите държавни съперници на САЩ са разработили ефективни контрамерки срещу тях се смята за непатриотично или още по-лошо – еретично.

Но тази фиксация върху самолетоносача като нещо повече от оръжейна платформа, като културна икона, е точно това, което ги прави толкова тромави оръжия. Враговете на Америка, независимо дали става дума за Китай или Русия, или дори техните подставени лица, отдавна са предвидили как и по-какъв начин ще се случи разполагането на тези оръжия. Последното нещо в което която и да е било армия би искала да участва, е конфликт който е предвидим. Това е особено вярно, когато врагът е прекарал години да разработва стратегии и да трупа арсенали, специално предназначени за справяне с този вид оръжие.

По този начин настоящите военни планове на Вашингтон се вписват точно в стратегиите на Китай и Русия за борба за достъп/отказ на зона. Ако избухне истинска война между Съединените щати или някой от основните им съперници, тези сили ще направят каквото трябва, за да спечелят войната – а това означава да се опитат да потопят американските самолетоносачи, преди те да се превърнат в сериозна заплаха за техните сили и интереси.

По един или друг начин, благодарение на появата на хиперзвукови оръжия и противокорабни ракети , като китайската серия DF-21, американските самолетоносачи няма да бъдат толкова ефективни срещу цели, защитавани от тези системи. Китай, Русия, Иран и вероятно Северна Корея също са разработили подобни контрамерки в една или друга степен.

Технологичното развитие на дроновете, управлявани отчасти от изкуствен интелект, също се случва със светкавична скорост и вероятно ще трансформира стратегиите за водене на война завинаги. Няма по добър пример за това от Украйна – страна без почти никакъв флот – която използва безмилостни атаки с дронове и ракети, за да прогони голяма част от руския Черноморски флот от окупирания Крим.

Те постигнаха това с помощта на малки, дистанционно управлявани скоростни лодки, известни като Magura V5, натъпкани с над 200 килограма експлозиви. Тези изключително маневрени кораби се носят над вълните с повече от 80 километра в час и преследват фрегати и десантни кораби, над 10 пъти по-големи от тях.